Log in
Latest topics
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests None
Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
|
Alexander Vinsmoke JR
|
Alicia Saint.
|
-julie sargon
|
_____
one woman army /Irene&Aurora/
Page 1 of 1 • Share
one woman army /Irene&Aurora/
Отново я бяха пуснали навън без задача. По-скоро я бяха изгонили, защото непрекъснато се размотаваше в краката на някой и се чудеше какво да прави и на всички им беше писнало. Чувстваше се отново, като малко дете, но не можеше да покаже, че чувства каквото и да било. За това просто вървеше из центъра на града без посока, въпреки че вървеше толкова съсредоточено, че човек би бил сигурен, че тя бързаше за някъде и знаеше къде отива. По-скоро единственото, което правеше е, че анализираше в движение обстановката и изчисляваше различни алгоритми и променливи от чиста скука. Толкова се беше съсредоточила в това да изчисли, колко още потръсвания на чантата трябва да има, че телефона на жената да пред нея да падне, че не чу как някой вика името ѝ. Чу гласът в последният момент и се обърна точно, когато тъмнокосото момиче щеше да се бутне в нея.
Aurora.- I'm good enough to be finished.
- Posts : 76
Join date : 2017-08-29
Re: one woman army /Irene&Aurora/
Нямаше представа къде отиваше. Просто вървеше. Без ясна посока и цел. Разминаваше се с хората от новото поколение, но в действителност не ги виждаше. Всичко около нея беше едно голямо размазано петно с разноцветни нюанси и механичен звук. Сърцето й се свиваше, когато до съзнанието й достигаха думите на минувачите. Но какво пък. Ирен бе странна птица. Душата й копнееше за миналото, в което природата все още съществуваше и небето бе синьо и изпълнено с красота. Мечтаеше да доживее до деня, в които и останалите ще се убедят в правотата на каузата им и ще им помогнат да я осъществят. Но в дни като днешния, сърцето й бе изпълнено с мрак и тъмнина, депресията я бе обгърнала в обятията си и я караше да се съмнява - във възможностите си, в интелекта на хората, в бъдещето. Искаше й се да може да махне с ръка и всичко да се подреди. За съжаление, не притежаваше способности. Нито кристално кълбо.
Момичето така и не осъзна как вървейки забила поглед в земята се изпречва на пътя на друг човек. Блъскайки се в него, Монтана вдигна погледът си и от устните й се откъснаха думите: "По ... дявол...ите!".
Irène Montana- Join me in the revolution.
- Posts : 141
Join date : 2017-08-17
Re: one woman army /Irene&Aurora/
Аурора стоеше срещу някогашната си приятелка, но трудно можеше да извика някаква емоция. Тези човешки дефекти ту се появяваха, ту изчезваха и тя не можеше да ги контролира. Обикновено изчезваха, когато нещо от старият ѝ живот се изпречеше пред нея. Например, когато ѝ се напомняше за чичо ѝ, който я беше прострелял в опит да не могат да се домогнат до нея и почти я беше убил. В началото непрекъснато ѝ припомняха този момент за да видят дали ще изпита нещо, но колкото ѝ пъти да си спомнеше за сълзите в очите му и за устните му върху нейните собствени не изпитваше нищо. Сега, когато виждаше някогашната си добра приятелка беше същото общите им спомени се върнаха, но Ари не изпитваше нищо. Докато можеше да предположи, че Ирен е най-малкото стъписана, вероятно за всичките ѝ познати беше изфрабикувана историята, че тя и чичо ѝ са умряли при в някакъв инцидент или обир... Без да каже нищо Аурора изведнъж се обърна и тръгна отново заедно напред с тълпата.
Aurora.- I'm good enough to be finished.
- Posts : 76
Join date : 2017-08-29
Re: one woman army /Irene&Aurora/
Ирен нямаше никаква представа какво по дяволите се случваше. Премигна няколко пъти, а през сините ѝ очи премина сянката на съмнението. Устните на тъмнокосата останаха полуотворени, а от гърлото ѝ излезе някакъв странен звук, смесица между изумление и раздразнение. Е, чудесно. Само това ѝ липсваше. Не ѝ стигаха всичките проблеми с организацията и проклетите учени, а и сега откриваше, че се е побъркала. Разбира се, че това бе логичното обяснение. Вероятно съзнанието ѝ се бе подозирало от цигарите и всичките глупости около нея и сега даваше на късо. Или още по-лошо. Подиграваше се с нея.
А това изобщо не бе забавно. Ако не бе на публично място, Ирен щеше да започне да се развика истерично и да изиска от гадната съдба да престане да се занимава с нея. Дори щеше да се прояви като особено мил и загрижен човек и да ѝ предостави списък с хората, от които може да я отърве. Ами, че да. На света изобщо не му трябваха учени и проклетници, които мислеха само как да разрушат още повече планетата им.
Изчака няколко секунди и след като видението не си отиваше и продължаваше да виси пред нея особено реално, момичето направи крачка на пред. И тогава видя погледът ѝ, начинът, по който я гледаше с напълно безчувствени очи и празно изражение, нещо прещрака. Протегна ръката си напред, за да я хване, но Аурора все едно усетила реакцията ѝ се шмугна в тълпата.
-Аурора! - извика Монтана след нея и изблъска няколко хора от пътя си. Няколко от минувачите дори я погледнаха странно, а една възрастна женица поклати глава и измънка: "Боже...тези младежи нямат възпитание!", а след това продължи по пътя си. Но това нямаше значение. Единственото, което тъмнокосата знаеше бе, че няма да допусне приятелката ѝ да изчезне...Отново!
Irène Montana- Join me in the revolution.
- Posts : 141
Join date : 2017-08-17
Re: one woman army /Irene&Aurora/
Аурора ловко успяваше да мине покрай хората и да избягва повече препетствия, които би трябвало да я бавят. Чуваше как Ирен я вика зад нея, но се надяваше, че тълпата ще я забави за да се измъкне. Как можеше да обясни на Ирен как изведнъж се беше пръкнала от нищото се след всичко случило? О, това щяха да бъдат много неразгадани въпроси, на които Аурора нямаше да може да отговори. Разбира се, винаги можеше да излъже, обаче беше сигурна, че Ирен едва ли щеше просто така да се задоволи с отговорите. Щеше да иска да се виждат отново щеше да каже на всички. Ох, колко проблеми щяха да се появят, учените нямаше да са доволни. Хич нямаше.
Изведнъж свърна в една странична уличка в опит да се скрие. Звукът от токовете на обувките ѝ отекваше в стените покрай нея. Завиваше без да се замисля, надявайки се да изгуби Ирен.
Изведнъж свърна в една странична уличка в опит да се скрие. Звукът от токовете на обувките ѝ отекваше в стените покрай нея. Завиваше без да се замисля, надявайки се да изгуби Ирен.
Aurora.- I'm good enough to be finished.
- Posts : 76
Join date : 2017-08-29
Re: one woman army /Irene&Aurora/
- По дяволите, Аурора. .. - изруга Ирен, без игнорирайки укорителните погледи на минувачите. Какво пък, да не би за първи път да виждаха хулиган, които да си изразява гласно чувствата? Или до толкова бяха потънали в дебрите на "модерното" общество, че изобщо бяха забравили какво е това да изпитваш емоции? Монтана започна да се провира през множеството, нагло изблъсквайки всеки проявил неблагоразумието да се изпречи на пътя ѝ. Нямаше намерение да остави приятелката си да се измъкне. Пък и Монтана вече бе разбрала истината. Един поглед ѝ бе достатъчен в онзи проклет ден, за да разбере, че глупавата история на медиите бе поредната изфабрикувана лъжа от учените. Това бе накарало сърцето ѝ да се свие болезнено и в същото време да запали още по-силно пламъкът, който гореше в гърдите ѝ. Тъгуваше за изгубените животи и за приятелството им. Защото брюнетката бе една от малкото, които я познаваха истински и знаеха, че би направила всичко за възвишената им кауза.
От този ден, тъмнокосата издирваше Аурора. Не спря да я търси дори, когато всички ѝ казваха, че е безсмислено и се опитваха да я накарат да проумее, че дори да я открия тя вече няма да е същата. Но Монтана не се бе отказала. И ето, че усилията ѝ най-накрая се бяха оправдали. Беше я открила. И то без да я изляза, специално да търси нея.
Ирен се огледа и зави по една странична уличка. Звукът от нечий токчета достигна до съзнанието ѝ и на лицето ѝ се изписа широка усмивка.
- Аурора, никога не си можела да се измъкнеш от мен. Няма нужда да се криеш. Виждам те... - да, прави сте - звучеше като пълната сталкърка, която преследваше хората. Но както някой ще кажат - целта оправдаваше средствата и усилията. А в случая, определено си заслужаваше усилията.
Irène Montana- Join me in the revolution.
- Posts : 141
Join date : 2017-08-17
Similar topics
» the best is yet to come. {Henry and Irene}
» Two sides of the same experiment. /Aurora-Shane/
» I don't know what's right and what's real anymore - MIKA + Aurora
» All I am is a man I want the world in my hands {Henry and Aurora}
» Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/
» Two sides of the same experiment. /Aurora-Shane/
» I don't know what's right and what's real anymore - MIKA + Aurora
» All I am is a man I want the world in my hands {Henry and Aurora}
» Don't blame me for my actions, blame the ones who manufactured me /Rafael and Aurora/
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|
Sun Jan 21, 2018 10:53 pm by Alexander Vinsmoke Jr
» Hi to all
Sat Jan 13, 2018 10:57 pm by Alexander Vinsmoke Jr
» Търся си другарче за РП
Thu Nov 30, 2017 7:48 pm by Amber Liliet
» Get the fuck away from me! I know that I have done wrong and continue to do so but without remorse. I know that I am on a fast track to the grave and I'm headed there alone...
Sat Sep 30, 2017 3:28 pm by Amber Liliet
» Търся си другарче за GIF RP/Semi-para RP
Mon Sep 25, 2017 7:02 pm by Amber Liliet
» the best is yet to come. {Henry and Irene}
Sat Sep 16, 2017 7:40 pm by Irène Montana
» And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~
Sat Sep 09, 2017 8:45 pm by Rafael.
» 'Искаш ли да ти споделя един интересен факт за щракането с пръсти?' - София&Дмитрий
Sat Sep 09, 2017 1:11 am by Aliev
» Лик на месец Септември (номинации)
Fri Sep 08, 2017 11:08 pm by София