Two sides of the same experiment. /Aurora-Shane/

Колкото и да шаваш няма да се измъкнеш малката!

Въпреки привидно големият ентусиазъм да се учи и почти денонощно да работи върху себе си в лабораториите, Аурора вече се побъркваше да стои затворена там. Може би това твърде много ѝ напомняше за последните месеци заедно с Персей, въпреки че споменът за него не предизвикваше предполагащите се емоции на тъга и дълбока скръб. Просто ежедневието там я дразнеше и учените решиха, че не е добра идея да я ядосват или просто това беше поредният тест... финалният експеримент. Какво ще стане, ако я пуснат в обществото?
За нейна изненада не се оказа толкова трудно. Дадоха ѝ пари и я оставиха в центъра на градът. Истината беше, че беше без точни и ясни интрукции се обърка в началото, но реши, че трябва да се възползва от свободната си воля, която ѝ беше останала и започна да обикаля магазините, от които си купи всякакви неща, които не беше сигурна къде ще съхрани в лабораториите.
Към края на пазаруването, когато вече почти не ѝ останаха пари тя реши да мине напряко до площада, от които щяха да я вземат. Успя да го забележи от доста по-рано как я наблюдава, докато обикаляше по магазините и реши, че ще го загуби по тесните улички, но той се оказа по-голям познавач на града и русият мъж изведнъж скочи пред нея и я притисна към една стена.


- Господине, каквото и да правите почти съм сигурна, че е незаконно просто така да нападате хората без провокация.

Шейн едва не се изсмя в лицето й. Не предполагаше , че все още някой говореше за закони и спазването им в предвид ситуацията, в която се намираше цялото това побъркано общество. Да не би експериментите да бяха законни, това, което болният мозък на баща му бе сторил с него бе ли законно? И щеше ли някой да се погрижи за него ако не е ? Не, ето защо Шейн бе взел правосъдието в свои ръце.



Ще излъжа ако кажа, че съжалявам за това, което ще направя!

Ръката му се плъзна към врата й, знаеше, че там има място, което ще доведе до изпадането й в безсъзнание. Не можеше да рискува да го видят тук, а и се бе погрижил да си осигури скривалище съвсем наблизо. Използвайките механичните си части изобщо не му бе трудно да я завлече до автомобила и след това до къщата, която бе наел под чуждо име. Побърза да я завърже за стола, постави и жици с ток около нея, защото знаеше колко опасни са успешните експерименти ако не се застраховаш.



Ако ми съдействаш може и да реша да те оставя жива!

Рязкото ѝ събуждане я накара да се върне назад в миналото, но бързо спря да мисли за това, като видя ситуацията в която се намираше. Кой беше този, че знаеше как може да "изключи" за малко? Присви леко очи и включи рентгеновото си зрение и видя точно това, което ѝ трябваше. Усмихна се подигравателно към него.


- Ти си един от онези - каза сякаш беше нещо мръсно. - Разказвали са ми за вас. Чух, че може да сте отмъстителни, но не очаквах да сте е глупави.

Тя огледа мястото около себе си. Жиците ток бяха проблем, но не бяха неразрешим такъв. Всичко щеше да свърши по-бързо отколкото той предполагаше стига променливите да не се превърнеха от положителни в отрицателни. Огледа го хубаво с рентгеновото зрение, той наистина не беше добре.


- Осъзнаваш, че от нас двамата аз съм по-добра, нали? Като те гледам ти си доста стар експеримент, нямаш представа какво правиш, като ме държиш тук.

Самоувереността й бе присъща за един от успешните. Трябваше да признае, че това го дразнеше, мислеха се са по-добри, но бяха станали такива благодарение на стотиците жертви преди тях. Бяха толкова идеални само защото някой си бе играл с такива като Шейн преди да си поиграе с тях. Не съзнаваха, че не са по-специални с нищо друго, освен с факта, че са имали малко повече късмет.



Глупав..не мисля.

Беше се подсигурил, електромагнитното поле около стаята щеше да държи много от функциите й изключени за достатъчно дълго време. За момента притежаваше предимство, може би малко и несигурно, но само на това можеше да разчита.



Мислиш се за по-добра? -извъртя очи преди да се отдалечи от нея - Не си падам по бъбренето. Къде е Криан Ривърс?

И ето, че една от променливите й се обърна в минус. Електромагнитното поле ѝ пречеше да може да използва повече полезни способности и я оставяше почти на сухо. Може би наистина не беше глупав, въпреки че може би имаше шанс да успее да изключи полето стига да имаше достатъчно време. Беше успяла да го огледа добре. Въпреки че беше провал си оставаше опасен. Не можеше да рискува да се върне с повреди още на първото излизане.

- Съжалявам, но това име не фигурира в моята база данни - отвърна саркастично, Аурора.

Огледа се, търсейки машината, която поддържаше това тъпо поле. Вероятно беше наблизо, защото полето беше доста силно. В днешно време повече машини се свързваха с компютри, а всеки компютър можеше да бъде хакнат.

- Ако ме пуснеш може да се върна в лабораторията и да го потърся вместо - усмихна се мило тя. Беше ясно, че няма да го направи, но трябваше да спечели време.

Разиграваше го , а то определено никак не му се нравеше. Шейн не харесваше начина по който жертвата му се държеше, за това реши да й покаже колко лошо е за нея когато той изпитва недоволство. Дистанционното заигра в ръката му пускайки ток по момичето, достатъчно силен, че да й причини парлива болка и да заплаши с повреда някой от частите й. Трябваше да й стане ясно, че русокоското не се шегуваше.



Сарказма няма да ти спечели нищо, нито предизвикването на гнева ми.

Той бе наясно това, което се опитваше да стори брюнетката. Точно за това искаше да приключи с нея колкото се може по-бързо, знаеше, че не притежаваше контрол като нейния и ако се мотаеше достатъчно тя щеше да намери начин да се освободи. Не можеше да допусне това, не можеше да изгуби последния си шанс да го открие. Знаеше и, че механизмите му се влошават с всеки изминал ден и, че не можеше да направи нищо по въпроса с подобрението им. Но нищо друго нямаше да му трябва ако успееше да се добере до Криан, нито го интересуваше дали животът му щеше да продължи след това.



Те не са тези, за които ги мислиш!

Ари извъртя очи. Сигурно щеше да се опита да ѝ разкаже някоя сърцераздирателна история от детството си. После как животът му бил отнет от учените, как са го повредили и бла бла бла... Тези тактики бяха толкова безмислени. Дори и да имаше истина в думите му програмите заложени в нея нямаше да ѝ позволят да приеме истината. Опитите му щяха да се окажат безмислени. Въпреки, че като си играеше така с тока спокойно можеше да я повреди стига да уцели точната комбинация на продължителност.

- Те са учени! За какво повече може да ги мисля. Програмирана съм по определен начин и каквото ѝ да говориш и двамата знаем, че каквото и сърцераздирателна историйка да ми пробуташ нищо няма да възприема. Най-малкото и защото част от сърцето ми също е машина - каза тя последното по-тихо и по-скоро на себе си от колкото на него.  

Най-накрая успя да види компютърът, който беше свързан с машината... И тя беше на долният етаж и компютърът беше офлайн и не можеше да се хакне безжично. Аурора вдигна глава и го погледна.

- Ти си идиот - каза когато най-накрая вече беше успяла да отвърже ръцете си. - Да оставиш компютъра толкова близко.

Изведнъж стана от стола и се откъсна от жиците, които пускаха ток по нея. Вдигна стола, на който седеше и го стовари със свръхсила върху русокосият. Беше се прецакал, като беше взел стол от метал. Тя се спусна към вратата и излезе през нея, а от там се втурна към стълбите. Благодарение на електромагнитното поле не можеше да използва всичкият си потенциал, за това, когато стигна в стая направо разби компютъра с един замах, а после и ритна машината няколко пъти и полето изчезна. Обърна се към вратата и видя, че русокоското вече беше тук.