If the devil only punishes bad people wouldn't that make him good?

Болка. Какво всъщност наричаме болка? Чувството, което се разпростира из тялото ти когато някой е забил парче метал в гърдите ти, спиращо дъха и мисълта ти, способно да забави секундата, превръщайки я в цяла вечност, а след това да я изстреля толкова бързо, че да премине покрай теб като стрела. Или чувството, когато губиш контрол, когато губиш някого или осъзнаваш, че нищо не е било такова, каквото изглежда? Отново си без дъх и имаш същото чувство, че умираш, само , че този път няма да приключи толкова бързо, сякаш се давиш с години, изплуваш отново, за да поемеш глътка въздух и след това отново да се изгубиш в дълбините на собствената си лудост. Но няма нещо, с което не се свиква. С течение на времето, когато осъзнаеш, че това е единственото, което имаш и е станало такава част от теб, която не можеш да премахнеш дори най-умелия учен да ти предостави услугите си - тогава просто свикваш. Научаваш се дори да се наслаждаваш на болката. Чувството вече далеч не ти е непознато, нито чуждо, толкова добре знаеш през какво ще преминеш, че дори го очакваш. Това ти дава контрол, а контрола е нещото към което винаги си се стремял. Контролът ти дава сила, сила над болката, а подобна сила притежават само чудовищата.
Запалката изщраква за пореден път, този път успешно изкарвайки Шейн от транса на мислите му, само за да повдигне длан и да види кръглото петно изгорена плът на дланта си. Юмрукът му се свива, той затваря очи, изпитвайки насладата, която му носи болката. Механичната ръка спира конвулсиите си, парчето метал на крака му вече не се впива толкова усилено в кожата му, а сърцето му забавя ритъм - болката е единственият начин да получи контрол.
След поредния провал гневът му взима превес все по-често. Знаеше, че няма да е лесно да открие онова копеле, което някога наричаше свой баща, но не предполагаше, че ще отнеме толкова много време и усилия. Все пак нямаше да се откаже за нищо на света, защото не се интересуваше от никого и нищо друго, за да го направи. Единствената цел за момента му бе мъчителната смърт на стареца, която щеше да е единственото нещо, носещо малко спокойствие у него. Шейн и щастието отдавна не се разбираха, всъщност дори май това никога не се е случвало, но само ако се докоснеше до смъртта му - може би тогава щеше да опознае и това чувство на задоволство.
Отне му няколко минути да се изправи отново на крака, в предвид раната, която зееше на ребрата му. За момента се нуждаеше от силен алкохол, както за раните, така и главата му, бе приключил за днес , но утрешния ден щеше да донесе нова възможност за отмъщение. С леко олюляване, но сигурни крачки се запъти към близкия бар, а когато влезе успя да се добере до един стол - без да дава вид за раните си и да си поръча питие. Още не бе отпил от чашата си, когато до него се появи червенокосо момиче, блясъкът в зелените й очи и усмивката на лицето й явно можеше да значи само едно - неприятности , а Шейн нямаше нищо против тях.

Да бъдеш малка змия под прикритие или не, чак толкова голямо прикритие си бе нещо, което доставяше повече от някаква си еуфория за Джули. Някога чувствали ли сте се така? Сега се чудите какво имаше в предвид, ами дали сте се наслаждавали на чуждото нещастие, вероятно повечето от вас ще да кажат, че са толкова невинни и никога не биха причинили зло никому , да обаче не и Джули. Джули обожаваше да си играе с нечии чувства, винаги да бъде на ръба на огъня без да се изгори, защото това засилваше едно чувство в нея, което никой не можеше да си обясни какво е.
Само брат й можеше да я разбере, но не и днес - не и тази вечер. Джули имаше нужда от нова играчка, ново занимание, което да разнообрази малко дните й, нещо ново по - предизвикателно от всеки друг път. Нещо, което щеше да е трудно да върти на малкият си пръст, въпреки че такъв човек до сега не се бе появявал на пътя й.

Не бе успяла да накара брат си да излезне тази вечер с нея, въпреки че точно той никога не й бе отказвал, но нали знаете за абсолютно всичко си имаше първи път. Сега само бе останало, да намери това, което щеше да привлече окото й, новата играчка, надяваше да открие нещо наистина интересно, дори впечатляващо, което да издържи на напрежението по - дългичко от обикновеното, просто защото искаше по - дълга игра, всички се предаваха прекалено лесно, биваха съкрушение прекалено бързо, не че не се наслаждаваше отново на страданието им, но ... все пак по - дългата игра имаше повече опции и бе по близко до онзи огън, който така силно търсеше тя.

Обичайния бар, обичайните хора, Джули седеше и наблюдаваше много внимателно, търсеше това, което щеше да накара кръвта й да закипи за игра и да оправи настроението й. Но за сега нищо ново. Повечето вече бяха пострадали от така желаните забавления за нашата червенокоската, останалите бяха някак безлични, сякаш не можеше да намери дори грам хъс в тях, който да запали огъня в кръвта на девойката. Отпиваше бавно от питието си, докато наблюдаваше внимателно от сенките, сякаш хищник дебнеше плячката си, готов да я атакува със своята невинност, а след това да покаже ноктите си и да свали кожата му. В погледа й искреше една искра, която само можеше да предупреди всеки, че тя можеше да донесе неприятности, но никой  не можеше да откаже на една неприятност като нея. Както Хенри казваше, погледа й бе нейното оръжие, никой не можеше да каже не на този поглед, а това й помагаше толкова много, че никой от вас не можеше дори да си представи.

И тогава го видя, русокосия, който даваше вид на нещо.. или на точно това, което Джули бе търсила, не го бе виждала на това място друг път - защото ако бе, щеше да го забележи. Саргон усети как кръвта във вените й сякаш се запали, а чувството, което така силно я привличаше към игрите сякаш образува една топка в стомаха й. Това беше, точно това щеше да бъде новата играчка, играчка? По - скоро, Джули току- що си бе набелязала новата жертва, която наистина се надяваше да издържи на  напрежението по - дълго от обикновено.

Момичето излезна от сенките, погледа й искреше все по - силно, а усмивката й бе достатъчно подла, всичко в нея излъчваше неприятност, но също така залъгваше, бе трудно да разбереш какво точно се криеше в главата й, но със сигурност русокосия рано или късно щеше да разбере, какво му плануваше червенокоската. Госпожица Саргон се настани до него поглеждайки го все още преценявайки дали точно това, което всеки път, дали щеше да е по - добър играч от нея? Да, можеше и да бъде играч, но едва ли на тази планета се намираше някой по - добър от нея в тази игра. Момичето разклати чашата в ръката си и се взря с непознатия.

- Не е ли скучно да прекараш вечерта без компания и то в бар? - устните й се разшириха в усмивка, а очите й намериха неговите. Имаше нещо, което й направи впечатление в тях имаше нещо също толкова скрито, колкото в нейните, а това сякаш събуди още по - голям интерес в госпожицата.

Картината, която изникна в съзнанието му за части от секундата го погълна. Неприятности? Кой щеше да ги донесе той или тя, това бе въпрос, на който Шейн възнамеряваше да си отговори съвсем скоро, макар и вече почти да бе наясно с отговора. Можеше да разпознае погледа на човек, който си търси белята от километри, сякаш го привличаше с желанието си да се забърка в нещо, от което няма излизане, да се забърка с Шейн. Бе минало известно време след Клара или беше Кира, на кого му пука?! Всички те бяха напълно еднакви, крясъците им, сълзите им и онзи поглед, който иска още малко въпреки страданието. Едно нещо русокоско никога не разбираше - защо винаги искаха още на всяка цена?! И все пак това бе само едно голямо преимущество за него. За миг обаче се поколеба преди да започне новата си игра, знаеше, че тя ще го отклони от целта му за момента и се опитваше да прецени дали това си струва. Бе напълно наясно, че след тази вечер мислите му отново трябваше да се върнат към баща му, макар по принцип игричките му да продължаваха далеч по-дълго. Този път не можеше да си позволи да се отклони отново, защото щеше да изгуби пресните следи, които бе надушил.
Една вечер..И без това щеше да й е достатъчна.
Не му отне много време, за да прецени какво се върти и в нейната глава. Все пак червенокоска притежаваше същия поглед като неговия, нещо, което го привлече още повече. Всички до сега бяха били толкова уязвими, чупливи като стъклени кукли, психиката им не можеше да издържи на играта и това бе нещото, което винаги го караше да си тръгне толкова бързо. Шейн реши, че ще я остави да си мисли, че тя води, поне в началото, неочакваните обрати винаги са най-интересни.
-Бих те попитал същото? - ъгълчето на устните му се повдигна леко в усмивка. -Макар, че се съмнявам ти да си тук без компания. -очите му се отместиха от кристалната чаша пълна с алкохол към нейните, забелязвайки приятната изненада в погледа й. -Но ако е така - предполагам току що си намери такава. -Чашката се повдигна нагоре, докосвайки нейната в знак за "Наздраве" , а след това щипещата течност се изля в гърлото му, доставяйки му така желаната наслада. Пръстите му се завъртяха по гърлото на чашата, която вече бе почти празна, може би днешния ден щеше да завърши по-добре от очакваното.

В очите й сякаш се разчете усмивка, а Джули вътрешно се подсмихна. Както винаги, защо си сама. Та къде бе интересното на това да отидеш някъде с компания? Нямаше никаква тръпка от непознатото, не че това я вълнуваше особено, но все пак, не можеше да не си го помисли все пак, трябваше да стане интересно. А нямаше да е такова, ако имаше компания, въпреки че в повечето случай вършеше своите пакости с нейния така прескъп брат, единственото същество, което може би обичаше повече от себе си, но не и днес, днес бе напълно сама и смяташе да направи вечерта си наистина забавна, защото честно да си признаеше вече бе започнала да умира от скука.

- Кое му е забавното на това да дойдеш с някого, след като можеш да намериш това което търсиш на подобно място. - сбирщина от малоумници, целящи да се напият безпаметно- е имаше и някой друг, който не бе дошъл за това, като например тя самата. Отпи глътка от чашата си след като русокоското бе докоснал своята чаша до нейната, защо ли си мислеше, че това нямаше да е никак лесна игра? Но кой не обичаше предизвикателствата? Е тя определено обичаше да си играе с огъня, въпреки че все някой й повтаряше, че ще да се опари някой ден. Само дето тя не смяташе, че този ден щеше да бъде скоро. А дали пък не грешеше?
- Ще да е тогава приятна компания. - намираше в очите му онези искри, които така силно си играеха в нейните, въпроса бе чии бяха по - силни. Само дето й изглеждаше достатъчно непредсказуем, за това със сигурност трябваше да внимава как стъпва по нервните окончания на господина.

Определено бе нещо, което нямаше как да пропусне, а някъде дълбоко в себе си може би знаеше, че това щеше да й стане любимата играчка, само се надяваше да не развие някаква обособеност към нея, защото тогава определено нямаше да й се хареса. Все пак нека не забравяме, тя обичаше игрите, а те бяха забавни, когато накрая някой й плащаше със сълзите си, за това което бе направила с него. Въпроса бе от къде да започне с гоподинчото, в главата й вече се зараждаше план стъпка по - стъпка, но както споменахме трябваше да бъде много внимателна в изпълнението му, защото изглеждаше достатъчно умен, за да се усети, още по - добре за нея. Напрежението щеше да направи играта им още по - желана.

-Разбрахме защо аз съм без компания, но ти .. мъж без компания, някак си не ми се връзва. - надушваше нещо странно, което засилваше все повече интереса й. Джули отпи от чашата, а парливото й съдържание прогори гърлото й, винаги първата чашка бе най - трудна, а всяка следваща засилваше желанието й за още от нея, така бе и при игрите на госпожица Саргон, с всяка игра искаше все повече следващата, бе точно както алкохолик към алкохол и наркоман копнеещ за следващата си доза.

-И какво търсите, госпожице?-погледна я повдигайки леко едната си вежда, докато на устните му се заформи половинчата усмивка. Знаеше, че няма да получи реалния и желан отговор, защото бе прекалено рано, за да свали картите си, но въпреки това реши да я подкачи, да види какво ще измисли, за да замаже очите му, въпреки, че това бе напълно непосилно действие. На него му бе ясно какво търси тя още в мига, в който я видя да се усмихва срещу му, само трябваше да й стане ясно, че е намерила нещо много по-различно от очакваното. Сега на Шейн му оставаше само да се чуди колко ще издържи преди да избяга с крясъци - ако й се отвореше късмета и той бе достатъчно благосклонен да й позволи подобно измъкване.

-Нямам нужда от компания, за да ми е забавно. -Имам нужда от жертва.. - мисълта премина в главата му, но пропусна да излезе от устните му, макар, че червенокоска скоро щеше да разбере това. А след изминалите тежки дни малко забавление определено щеше да му се отрази доста добре.

-Самодостатъчен съм. -онази прикрита усмивка се появи отново на устните му, но този път се задържа съвсем малко.

Да, определено винаги бе напълно достатъчен , за да навлече всички възможни проблеми и неприятности. Ако имаше нещо, в което Шейн бе добър то това бе. Но в какво друго можеше да бъде добър един повреден и побъркан човек? Никой нямаше да разбере какво всъщност се въртеше в съзнанието му, нито целите му, никой не разбираше и удоволствието от болката, но той не се опитваше и да го обясни. Бе достатъчно да ги гледа как се гърчат на земята, може би дълбоко в себе си искаше да ги научи, че болката не винаги е нещо лошо, но никой до сега не бе имал потенциала да разбере това, да използва емоцията като предимство. Всички се опитваха да открият слабото му място, някъде където да ръчнат, за да го наранят, за да си спечелят малко милост или време, но не разбираха, че той точно това харесваше, нямаше какво по-лошо да му покажат, нито какво да му отнемат и точно това го правеше неуязвим. Личеше си, че червенокоската щеше да се пробва, може би дори щеше да опита по-силно от останалите, да издържи повече от тях, но на него му бе ясно и, че накрая някой от тях щеше да си тръгне и по-добре това да бъде тя, защото поне ще е жива.

Жертва.. какво по - добро описание, на това което търсеше? Нямаше и нямаше и да има. Търсеше си някой, с чието сърце да си поиграе, да му погъделичка нервите и след това да се нахрани със сълзите му. Това бе и правилния отговор на въпроса, който русокоското й бе задал.

- Нека го наречем забавление? Какво друго може да търси някой на подобно място? - дали това бе прозвучало по - странно от колкото си го помислила, не.. не мислеше в главата й звучеше добре, значи и на него нямаше да му направи впечатление интонацията на гласа й докато го казваше. Крива усмивка се закачи на лицето й, а едната й вежда се повдигна.

- Но, какво му е интересното на това да си си самодостатъчен? - да не би да предпочиташе да бъде самотен пред това да има достойна компания? Някак си не можеше да си го представи като самодостатъчен, всеки имаше нужда от развлечения малко или много и някак си искаше да разбере какви са неговите. Огънчето, което бе загоряло в очите й, когато го набеляза сякаш стана още по - голямо и пламтящо, имаше някакви тайни, който я привличаха все повече и повече, въпреки че трябваше прекалено добре да си изиграе картите, за да може да достигне до тях, но дали той щеше да се включи в тази игра? Мислеше, че някак си го усещаше щеше да го направи и това започваше да й харесва все повече. Малките игрички бяха това за което живееше, но тази нямаше да бъде никак малка. Зелените й очи го огледаха старателно опитвайки се да разчете всичко , което се въртеше в главата му, но не просто всичко оставаше скрито за нея, за сега.

- Предполагам тогава, моята компания ще да ти бъде напълно безразлична, след като и сам ти е добре. - започна тя, о, не, не си мислете, че червенокоската се бе отказала, просто опипваше почвата, а тази почва сякаш се размекваше и щеше да стане кална, дали щеше да потъне? Или пък сега започваше да се чуди, кой щеше да потъне по - напред? Тя или той? Не приличаше на човек, който ще да се откажа, а пък може би беше абсолютно същия като нея? Интересно, дали тя играеше по - добре или той? А пък можеше и да му е просто скучно. Тогава нещо изникна в съзнанието й, щеше да си поиграе с него по - друг начин, да види колко можеше да бъде искрен или пък дръзък?

- Имам идея господин самодостатъчен. - започна тя, като изпи останалата част от питието си на един дъх, под махвайки на бармана, че ще да има нужда от още едно. А след това оставяйки празната чаша пред себе си на бара се обърна отново към него. - Нека поиграем, какво ще кажеш? Може да поиграем на истината или се осмеляваш, разбира се, ако имаш достатъчно смелост за това. - дяволита усмивка се закачи на лицето й, а тялото й сякаш потръпна в очакване. - Разбира се, за всяко изпълнено предизвикателство ще има поощрение - примерно изпълнение на едно желание на другия? - дали щеше да се хване на въдицата й? Дали щеше да е готов да се включи в играта й, а може би щеше да разкрие някоя друга тайна забулена зад тези сини очи.

-Не знам. - думите излязоха от устните му напълно безралично, като дори може би изненадаха чевенокоска, защото очакваше отговор на сорта на убеждение, че компанията й би била всичко друго, но не и безразлична. Но той не реагираше като всички останали, начина, по който играеше бе различен и точно това го правеше още по-интересен за нея, знаеше, че гъделичка любопитството й, но все още не й показваше, че тя му действа по абсолютно същия начин. Бе успяла да грабне интереса му и то по начин, по който не се случваше често, че дори може би никога до сега.

-Ти си тази, която ще покаже дали има нещо безразлично у теб. -онази половинчата усмивка отново се върна на устните му, това си бе скрито предизвикателство, много добре отправено, а тя реши да го качи на по-горно ниво със следващите си думи. До сега жертвата му не бе предлагала сама играта, нещо, което го накара да  размисли относно въпроса дали този път не само нивото щеше да е различно, но и изхода. Това може би дори го мотивираше да изкара най-лошото у себе си.
Нима бе толкова сигурна в себе си, че предлагаше подобна игра толкова открито и директно? Или страшно много подценяваше Шейн и неговото прекрачващо всякакви граници влечение към игрите. Обсебване - това май бе по-точната дума. Умората и досадата от днешния неуспешен ден се бяха изпарили още в мига, в който зеленоочка отвори красивите си розови устни. Мислите за отмъщение, които постоянно седяха като фон в главата му сякаш също бяха заглушени и той дори не осъзнаваше колко се увлича в момента и желанието да играе. Сякаш някой бе размахал златно звънче, което предизвика луд блясък в сините му като стъкло очи, които заплашваха да се пръснат и да нарежат всичко наоколо.

-Да играем? - усмивката вътре в него бе доста по-голяма от тази, която започваше да се образува на устните му. -По принцип не съм от най-смелите, но за теб ще направя изключение. - намигването придружено с поредната половинчата усмивка бе достатъчна подкрепа на сарказма, който използва. Макар, че смелостта бе качество присъщо на добрите хора, дори на героите, а добре знаем, че Шейн нямаше нищо общо с тях, той по-скоро бе непукист във всяко едно отношение, страхът бе нещо чуждо за него, за разлика от болката.

-Не случайно хората са казали: "Внимавай какво си пожелаваш." - вторите им питиета се озоваха на бара и бяха погълнати толкова бързо, колкото и се бяха появили. Не, че бе нужно да са пияни, за да направят нещо извън реда на нещата, просто щеше да е много по-забавно, макар и алкохола далеч да не влияеше особено на Шейн.

-Да кажем, че се осмелявам. -Погледът му отново се закова върху очите й, в очакване да чуе предизвикателството, което умната й главица щеше да измисли. Истината не бе нещо, което Шейн харесваше, или по-скоро мнението му бе много раздвоена по въпроса, поради факта, че бе избрал да я крие, да работи и достига до целите си използвайки лъжата или правилото 80/20 , докато в твърденията му имаше 20 процента истина - те бяха напълно достатъчни и реални, другите 80 процента бяха негов проблем.

Определено остана повече от изненадан от искането й. Но егото му бе прекалено голямо, че да се откаже още в началото, пък и наградата, която щеше да получи изглежда си заслужаваше. Мъжът, който девойката визираше не изглеждаше никак зле, но това изобщо не правеше задачата по-лесна или приятна. Все пак дори да бе умопобъркан психопат, в едно бе сигурно - Шейн не си падаше по мъже, може би за разлика от онзи там?! Определено не даваше вид на мъжемразец . Усмивката на Шейн стана още по-широка, преминавайки в лек смях. Той поклати глава, докато се изправяше от стола си.

-Жалко, че ще похабиш подобна целувка за него. - той обърна поглед нея, приближавайки се съвсем леко, за да прошепне .

-Все пак можеше да я поискаш за себе си. -След това се отдалечи с достатъчно уверена крачка, за да изпълни безумицата, която предстоеше. Не вярваше, че някога ще намери някой, който да го изненада по подобен начин и който да е способен да го предизвика да върши подобни неща. Но играта си заслужаваше и точно това му харесваше, пък и всичко хубаво изискваше жертви нали така?! Червенокоска можеше да види погледа, който Шейн й хвърли преди да целуна мъжа, който от своя страна поиска още, но остана изключително разочарован когато бе изтласкан от синеочкото.

-Значи вече ми дължиш едно желание така ли? - Той нарочно облиза устните си, само за да се изсмее още веднъж след това.

-Да видим..-постави ръка под брадичката си, докато си играеше с чашата, пристигнала доста бързо след изпиването на предишната такава. Думите му се бавеха, не, че го мислеше толкова, просто му харесваше напрежението, което се надигаше у нея.

-Предизвиквам те да танцуваш на бар, събличайки се. -Предизвикателството може би не беше толкова гадно, колкото неговото, но всичко имаше скрит замисъл. Нали тя щеше да води, и то само, за да остане изненадана накрая, а това бе неизбежно. Беше му интересно какво щеше да си пожелае тя, какво искаше от него, защото бе достатъчно интересна и загадъчна, че да го кара да се чуди. Все още не знаеше дори името й, но то никога не бе било важно за него. Името обвързваше, бе лична информация, а Шейн обикновено не споделяше нищо лично със жертвите си, ето защо никоя от тях не знаеше истинското му име, някой така и не научаваха нито едно от имената, които използваше. То даваше личност на хората, довършваше ги, а за Шейн те бяха просто играчки, нямаха значение следователно името им също бе толкова незначимо. Неочакваните обрати обаче дебнеха от всякъде и някъде дълбоко в съзнанието му нещо му подсказваше, че Червенокоска няма да е  достатъчно, нито тази вечер.

Не беше очаквала, че толкова лесно щеше да се съгласи на предизвикателството й. Очакваше, че щеше да се откаже и да откаже изобщо играта им, но той не го направи. Разбира се, че можеше да поиска всичко друго от него, но не го направи по - простата причина, че за всичко си имаше време. А да получи нейните устни толкова лесно щеше да бъде просто нещо недопустимо.

- Разбира се, че можех да го поискам, но нямаше да е толкова интересно. - отвърна му тя, но не можеше да отрече, че кожата й настръхна в момента, в който чу думите му в ухото си, преди да му отговори. Поклати глава, само за да прогони тези чувства, защото просто не бяха правилни в момента. Не само в момента, а и едва ли някога щяха да бъдат правилни.

Просто го наблюдаваше от далеч искаше да разбере дали не се бе престрашил просто ей така и точно преди да го направи щеше да се откаже, очите й срещнаха неговите когато бе застанал пред жертвата на играта им, а тя просто повдигна вежди в очакване, е добре признаваше му го, със сигурност му стискаше, а явно на мъжа срещу него му бе харесало, защото Джули не можеше да пропусне факта, че поиска отново.

- Да, имаш право на желание. - потвърди тя като се подсмихна и поклати леко глава, не бе очаквала наистина, че щеше да се стигне до тук, по простата причина, че .. прос никой не бе стигнал до тук. Русокосия обаче бе по - различен и Джули го осъзнаваше, вече й бе пределно ясно в какво се бе забъркала, но дали на него му бе също толкова ясно? Явно не особено. Дяволитата усмивка не слизаше от лицето й, но бе очаквала повече от него, ето обаче, че тук малко я бе разочаровал, какво по - лесно от това, което искаше от нея.

Усмивката й се накриви, а усните й се докоснаха до ръба на чашата. Изпи на един дъх цялото съдържание, а вече дори не й правеше впечатление парещия остатък минал през гърлото й. Джули свали обувките си и хвана края на роклята си без да показва никакви задръжки. Облиза горната си устна и вдигна роклята си нагоре покачвайки се на стола, а от там краката й намериха твърдата повърхност на бара. Чу песента, а тялото й започна бавно да се поклаща в ритъма на музиката, бавно и внимателно Джули започна да сваля дрехите си изпълнявайки желанието му, само дето не бе казал до къде трябваше да ги свали.
Червенокоската бе сигурна, че всички са се наслаждавали достатъчно на гледката докато тялото й се движеше, а дрехите й падаха без абсолютно никакви задръжки. Бе останала единствено и само по бельо, когато музиката се смени, а тя подсмихвайки се седна на бара, заставайки точно пред него, а очите й го наблюдаваха .

- Дано си доволен. Сега е мой ред. - заяви му като не поместваше поглед от неговия, намери стъклената чаша и устните й отново се срещнаха със стъклото отпивайки солидна глътка от алкохола. - Нека помислим. - устните й се разшириха в усмивка преди да прехапе леко долната, замисляйки се какво точно да пожелае от него.

Загледа се в устните му, но все още не мислеше, да поиска това. Въпреки, че докато ги наблюдаваше някъде в съзнанието й се породи желание да направи точно това, да опита вкуса им. Но нали колкото по - чакано е нещо толкова по - вкусно щеше да бъде накрая.
- Какво искам.. искам, искам да получа точно сега онази целувка, за която говореше. - очите й се присвиха, да колкото и да убеждаваше себе си, че няма да го поиска сега, то просто се изплъзна от устните си. Защо ли си мислеше, че това нямаше да е единствената целувка, която щеше да поиска от него. Очите й се бяха впили в неговите, изучавайки реакциите му.

-Моето ще си го запазя за по-късно. -Той й намигна, отпивайки поредната глътка от чашата си. Харесваше му мисълта да я държи с нещо, защото знаеше, че умът й щеше да се лута в мисли какво ли щеше да поиска Шейн от нея. Знаеше, че червенокоска щеше да приеме предизвикателството, не можеше да остане по назад от него, нито да се провали в собствената си игра , едно бе разбрал за малкото време прекарано с нея тази вечер - харесваше и да е победител и щеше да направи всичко , за да бъде такъв. Искрата, която гореше в очите й заплашваше да подпали опасен пожар, но изглежда Шейн нямаше нищо против малко изгаряния. Не можеше да отрече, че гледката му харесваше, дългите й крака, невероятната й фигура, всичко в нея беше като излято от съвършенство. Дори за миг се подразни от начина по който всички в бара я гледаха , чувство, което никога до сега не бе изпитвал и което го изненада може би дори неприятно. За миг поиска да върне всичките дрехи върху нея, поне докато не напуснеха заведението за да се озоват някъде сами. Въпреки това не издаде дори за секунда мислите, породили се съвсем изневиделица в главата му. Не можеше да ги обясни, за това реши да ги разкара и да се отдаде на единственото, което можеше да си позволи - забавлението. Кратко, приятно и необвързващо.
Той сви устни и рамене, без да казва нищо относно вметването на неговото задоволство.
Шейн не остана изненадан, макар,че си мислеше, че зеленоочка ще издържи малко повече, но не можеше да отрече, че самият той искаше абсолютно същото нещо. Той се приближи към нея, отново с типичната му половинчата усмивка - негова запазена марка. Пръстите му се плъзнаха към ягодовата й коса, хващайки една къдрица и завъртайки я.

-Договорката си е договорка. - очите му се вгледаха в нейните, излъчвайки онзи познат пламък, който заплашваше да изпепели всичко наоколо. Ръката му се премести на шията й, обгръщайки лицето й, за да го наклони леко към себе си. Устните му бяха на сантиметри от нейните, но точно когато тя се приближи потрепвайки той се дръпна съвсем леко, но все още достатъчно близко, играта те първа започваше. Червенокоска сякаш инстинктивно потрепна изненадана от неочаквания му ход, но още преди да се е дръпнала, за да изкаже недоволството си устните му се впиха в нейните, чувството което се разля по тялото му го накара да задълбочи целувката, но точно когато тя направи същото той се отдръпна леко прекъсвайки контакта помежду им. Знаеше, че щеше да иска още, бе напълно неизбежно, всички бяха като мухи попаднали в паяжина, а може би тя бе оса, която щеше да нанесе повече вреди от колкото Шейн предполагаше. И двамата знаеха, че играта бе преминала на друго ниво.

-Май отново е твой ред, а ? -Прошепна преди да върне разстоянието между тях такова, каквото бе само преди няколко минути.

-Да видим, каква истина искаш да чуеш от мен? - Определено не му се целуваше някой мъж отново, не и след като бе усетил вкуса на нейните устни, който още оставяше приятно чувство върху неговите, като сладък отпечатък. Шейн скоро щеше да опита още от този вкус. Имаше ли вероятност накрая и двамата да изгубят в собствената си изкривена игра? Незнанието бе също толкова приятно колкото и целувката й, караше го да се замисли, нямаше как да бъде сигурен, не и с някой като нея и това го изпълваше с нетърпение, за първи път нямаше контрол и това му харесваше.

Сега, вече започваше да се чуди какво щеше да поиска от нея, нещо в мозъка й започваше да се чуди и мае, да иска да разбере още сега какво щеше да бъде неговото желание.
Но сега нещо много по - различно привлече вниманието й, устните му, бяха толкова близко, че чак не очаквано за нея не можеше да откъсне погледа си.

О, той си играеше и тя го осъзнаваше, значи все пак тя не бе единствената, която търсеше игрички, но вече бе сигурна, че тази игра щеше да продължи много по - дълго от очакваното.
Ръката му си играеше с кичур от косата й.
- Точно така. - беше прав, а той продължи игричката си , давайки й ясна представа какво точно се въртеше и в неговата глава, бе разбрала, че и на него му се играе, но винаги можеше отново да го накара да загуби или поне тя си мислеше все още така. Не можеше да не отчете потрепването на тялото й, когато ръката му докосна кожата й и обгърна лицето й, да определено потрепна, а той със сигурност бе усетил това. Някак си й харесваше да играе точно с него, нещо, което до този момент не се бе случвало. Никой не я бе карал да се чувства по - този начин или дъха й да секне, когато устните му се впиха в нейните, неочаквано, а когато задълбочи целувката им, самата тя искаше да усети още малко от нея, но бързо приключи, а Джули много бързичко смени физиономията на лицето си, само да прогони чувството, което се бе породило в нея.

Беше наистина нейн ред, за това и просто си върна самоконтрола продължавайки играта, която бе започнала. Вгледа се в него очаквано, сякаш искаше да разбере, дали отново щеше да се осмели, но този път някак си сякаш онази смелост я нямаше.
-Истината значи. - подаде тя, вече напълно върнала си самоконтрола върху себе си и напълно скрила всяка емоция, която бе предизвикал в нея, но някак си не искаше да я забрави, дори искаше отново да усети устните му. - Искам да разбера името ти, русокоско. Но истинското  ти име, защото тези игрички с фалшивите имена са ми пределно ясни. - до сега никога, ама никога не се бе интересувала от нечие име, но не и този път, нещо вътрешно в нея я бе подтикнало да поиска точно това от него.

Докато чакаше отговора му, знаеше, че този път нямаше право на желание, за това и просто щеше да си избере какво точно желае.
-А докато те чакам да решиш как точно да се измъкне, което предполагам ще направиш, просто ще ти кажа да помислиш и какво искаш от мен да направя, защото отново ще си избера да се осмеля.- бе готова за следващото му предизвикателство,
а сякаш всякакви задръжки след поредната чаша алкохол вече бяха напълно паднали, не че тя някога ги бе имала, но уви само колкото за портфолио,

-Какво значение има името ми?- Разбира се, че предпочиташе да го държи в тайна, никой не знаеше истинското му име - щеше да е прекалено лесен за откриване, а не това целеше Шейн. Той се подвизаваше като шпионин от скоро, но за това време бе научил доста повече и далеч не бе на нивото на новобранец. Дните прекарани в обучение не бяха никак лесни, особено за някой като него, ненавиждащ каквито и да е правила. Харесваше да прави нещата по свой собствен начин, но знаеше, че ако иска да напредне бързо е по-добре да загърби егото си за кратко. А колкото повече научаваше, толкова по-бързо щеше да стигне крайната цел. Не му хареса това, което Червенокоска искаше, но в същото време и знаеше, че ще се стигне до тук. Когато обвържеш нечий облик с име е много по-лесно да го извикаш в паметта си, да си го представяш отново и отново -нещо, което Шейн не искаше да се случва с жертвите си - не трябваше да ги помни като нещо повече от играчки.

-Не съм от хората, които се измъкват. -Въпреки негодуванието си той щеше да остане верен на играта. Щеше да играе честно, поне в началото, за да може накрая да се реваншира подобаващо. Устните му се извиха в усмивка, на заден план се въртеше предизвикателството, което щеше да й отправи след това.

-Кристофър, името ми е Кристофър. -Напоследък използваше това име много повече, може би дори искаше накрая то да стигне до баща му, за да разбере кой е по петите му. Така или иначе никой не можеше да открие каквато и да била информация за Кристофър след инцидента, баща му се бе погрижил тя да бъде унищожена, заличавайки собствения си син, за да предпази жалкия си задник.

-Днес си много смела значи. -Какво можеше да я накара да стори в този жалък бар, което никой до сега не е виждал? Все пак хората идваха тук, за да се напият и унижават, пък и той далеч не искаше да унижава червенокоска, бе видял на какво е способна в името на играта, а сега бе време да качи нивото

. -Какво ще кажеш да излезем? - Това, което се въртеше в главата му нямаше никак да й хареса, а може би точно обратното? Вече не можеше да бъде сигурен за нито едно нейно действие, а това правеше вечерта толкова по-забавна. Целувката, името му, виждаше как се увлича, опитваше да стъпва стабилно върху хвлъзгава повърхност, но всички знаем как свърша това - с подхлъзване изневиделица, безусетно губене на равновесие, което понякога се оказва фатално.Но дали той не правеше абсолютно същото? Просто все още отказваше да го приеме, заблуждавайки се за пореден път, че държи всичко под контрол.

По принцип и тя не бе сигурна какво значение имаше името, до сега никога не бе искала да знае нечие име, но ето, че някъде на дълбоко в себе си, знаеше че точно неговото имаше желание да разбере, определено беше нещо ново, което тя не желаеше да си признае, за това и просто не го направи.

- По принцип не е от значение, просто това бе първото, което ми дойде в ума. - а, дали беше истина, това, което му казваше? Разбира се, че не беше, тя никога почти не говореше истината, но това бе ясно само на брат й. Игрите вървяха ръка с лъжите, но когато чу името му нещо й говореше, че й казва истината, не можеше да разбере кое точно, но някъде дълбоко в себе си знаеше, че не я бе излъгал, въпреки че можеше да усети и лекото намирисване на цялата тази работа. Подсмихна се леко преди отново да се обърне към него.

-Кристофър, значи. - хубаво именце си имаше, но нямаше да си изчекне устата да му го каже, въпроса бе дали тя изобщо щеше да каже своето. Като дъщеря на човека, който притежаваше по - голямата част от този град, името й винаги оставаше в тайна, никой не го знаеше, само точно подбрани хора. Все пак да си трафикант не бе никак лесна задача, а тя трябваше да опази себе си, нали така? Не, че някой би й посегнал, знаейки какво щеше да последва след това. Но все пак Джули винаги си имаше едно на ум.

-Да излезнем? Какво се върти в красивата ти главаца, русокоско? - въпреки, че вече знаеше името му, някак си й харесваше да го нарича русокоско. Въпроса бе точно в този момент, какво щеше да я накара да направи. Някак си и това искаше силно да разбере. Усмивката й се разля по лицето, Саргон облече роклята си, като се наведе на вземе обувките си в ръка. Изпи чашата си на един дъх и върна погледа си на него.

-Е да излезнем тогава. - затвърди думите си, а и сякаш вече й бе писнало да седи в този бар, бе скучно, а сякаш играта им се качваше на все по - високо ниво без дори да се усетят. Джулия знаеше дълбоко в себе си, че започваше да се увлича по тази игра, или по - скоро по него, но нямаше да каже и дума за това. Погледа й плъзна по лицето му и се вгледа в така привличащите му устни, но се осъзна бързо тръскайки глава, преди да се обърне отново и да си за проправя път към изхода на бара,

Когато достигнаха крайната си цел и босите крака на Джули стъпиха на хладния асфалт рязко се обърна към него.
- Е сега какво?

Двамата се озова навън, първото нещо, което Кристофър стори бе да си поеме дълбоко дъх, оставяйки ледения въздух да нахлуе в дробовете му и дори да отрезви мисленето му. Това го накара да се поколебае, изведнъж мозъкът му заработи правилно, показвайки му колко се бе увлякъл в играта си с нея. Трябваше да изпия едно питие и да се прибира, за да има сили за следващия ден, но вместо това вече минаваше полунощ, а той изглежда нямаше никакви намерения да се прибира. Навярно на следващия ден щеше да съжали, че в момента избута тези мисли назад в съзнанието си, за да се върне към моментното забавление, което му доставяше Червенокоска.

-Виждаш ли онова там? - Пръстът му се изпъна в посока на някакви спрели мотори, най-вероятно притежание на хулиганите, а може би какво значение имаше това. Виждаше, че собствениците им не са от най-учтивите в предвид рисунките на черепи и окървавени ножове по тях, още по-добре.
-Предизвиквам те, Червенокоске.. -устните му се разтеглиха в усмивка, която разкриваше само част от налудничавия му план. -..сега ти ще свалиш някой мъжага..-погледът му премина през моторите към групата, която стоеше на няколко метра от тях, занимаваща се с разни неща, които Шейн би намерил за безсмислени. -А аз ще взема назаем някое от онези бебчета. -Той й намигна. Знаеше, че ако ги хванеха това нямаше да свърши добре за тях, за него най-вече, защото Червенокоска щеше да бъде пощадена заради сладкото си личице. И все пак страхът не бе присъщ за него, по-скоро напълно необмисленото поведение, което винаги му докарваше целия гняв на света. Ръката му отново си поигра с един от кичурите й, червеният цвят на косата й му харесваше точно защото наподобяваше пожарът, в който и двамата скоро щяха да изгорят.

-Да те видим. -ръката му бавно се изплъзна от косата й и той пристъпи напред, в очакване да му се отвори възможност за действие.