facing the future
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Log in

I forgot my password

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 38 on Wed Sep 20, 2017 6:14 pm
staff
Admin Cat
the sly admin
Alexander Vinsmoke JR
the sassy admin
Alicia Saint.
the sexy admin
-julie sargon
the sweet admin
_____

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

View previous topic View next topic Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Rafael. Thu Aug 31, 2017 12:11 pm

Пристъпваше бавно, напредвайки по коридора с всяка отмерена крачка. Подминаваше стая след стая, от които се чуваха приглушени писъци. Приглушени, но кристално ясни и пронизващи за неговия слух. А окото му дори не трепваше. Устните застинаха в перфектна права линия. Цветът им бе прасковен, като на нормален човек в съвсем здраво състояние. Катраненият поглед, напомнящ за беззвездна нощ, се взираше право напред, регистрирайки всяка дребна частичка от картината. От време на време фиксираше по някой учен или помощник-учен. Разбира се, никой новак тук не бе оставян без надзор от старшите. Материалът върху който се експериментираше, все пак им беше ценен до известна степен и гледаха да не го пилеят просто така. Оценяваха златната си възможност да създадат повече успешни машини за убиване, отколкото непотребни развалини. Провалът беше нещо, което не съществуваше в речниците на истинските учени. И все пак се случваше. Но не по тяхна вина, а защото някои хора не бяха пригодени за промяната. Просто не можеха да издържат. Забеляза новия провал, чието безжизнено тяло бе набързо извозено към моргата за унищожаване. Чуха се безброй оплаквания и обвинения.
В тези моменти всеки би се радвал, че не е на мястото на провалилия се учен или неговия провал.
И Рафаел би изпитал радост. Ако можеше.
Сви едната си ръка в юмрук и неспособен да я отпусне, продължи към офиса на Зандър. Наричаше го така, защото самият създател му бе позволил, а и звучеше по-господарско.
Нахълта без почукване, защото нямаше време за това. Мозъчните му вълни изпращаха единствено сигнала за нередност, който го измъчваше. Искаше да бъде поправен. Искаше отново..да усеща. Знаеше, че идва неповикан, знаеше, че може да прекъсне някой важен момент. Но това не вълнуваше мозъкът му в момента.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_nj2hqedJby1smwmll
- Сензорът ми за болка и усещане. - започна съвсем направо, без дори да поздрави, както се изискваше по принцип. -Повреди се отново. - допълни и застина на място пред своето Всичко. Този простосмъртен човек, който представляваше целия му свят. И все пак никога не се боеше, че с едно негово щракване, една заповед, Рафаел би намерил края си.
Rafael.
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Alexander Vinsmoke Jr Thu Aug 31, 2017 10:44 pm

Тишина, спокойствие и уют цареше в кабинета на учения.
Вещите му бяха разпилени из цялото бюро, а сега, когато най-сетне имаше момент за отдих, бе решен да разчисти бъркотията.
Отпи от чашата си с топло ароматно кафе, след което прилежно я остави на поставката.
Вратата на кабинета му се отвори и дори без да удостои нашественика с поглед, вече знаеше кой е. Само на един човек бе позволено да влиза без позволение в свещената територия на Александър.
- Почисти тук вместо мен. - опита се да прозвучи хладно, но не можеше да скрие удовлетворението и радостта в гласа си. Блясъкът в очите му не бе изчезнал - те искряха само когато Ант беше някъде наоколо. Ледените му сини очи бяха лишени от всякаква светлина и жизненост, освен ако по-младият не беше наоколо.
Първото нещо, към което той посегна, бе чашата му с кафе.
- Хей, остави това! - издърпа чашата и я остави на бюрото, след което ръката му се спря на неговата. Другата му ръка бе на гръдния кош на Ант и секунда по-късно го опря в бюрото, впивайки устни в неговите бясно. - Като се замисля.. бюрото може да почака. - промълви Алекс измежду целувките.
Секунда по-късно прекрасният им момент бе развален от шумно отваряне на вратата. Двамата се намериха в небрано лозе, а стъклените очи на Винсмоук се присвиха гневно.
Изслуша изискванията на първия си експеримент, който явно не обичаше да се бави, и завъртя глава с отегчение.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_oph08rMTs41rk63wco6_r7_250
- Иди при Цезар. Той може да те поправи. Аз имам.. кхъм, малко работа.
Alexander Vinsmoke Jr
Alexander Vinsmoke Jr
My wish is your command.
My wish is your command.

Posts : 85
Join date : 2017-08-14

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Rafael. Fri Sep 01, 2017 12:36 am

Имаше късмет. О, да. Имаше голям късмет, че точно в този момент не му работеше онзи проклет сензор. Имаше късмет, че не се чувства дори жив, че не може да почувства нищо. Защото, ако можеше, то сега резултатът нямаше да е в полза на никого. Картинката щеше да бъде повече то грозна. Можеше да го види. Имаше перфектно зрение дори за възможностите, които още не бяха реалност.
Изблик на ярост. Прехапване на устни. Разбиване на нечия глава в стената. Кръв. Сладката алена течност, разпръсната по всички ъгълчета на помещението. Кръв, много от нея. И принадлежаща на един единствен човек. Онзи, вкусващ устните на Зандър.
Как създателя бе допуснал нещо толкова нисше до себе си? При това толкова близо до себе си? Тази съмнителна простосмъртна личност с мозък колкото гроздова семка... Не, отказваше да го приеме. Този представител на хомо сапиенс не беше достоен за Създателя. Не беше и на Рафаел дори не му бяха нужни чувства, за да го знае.
Киборгът се доближи до двамата и съвсем нехайно дръпна Антъни за горнището, което все още бе върху него, за негов късмет. Иначе щеше да го улови направо за гушата и да го заправи в съседния офис. Без да влага сила, просто отдалечи противния му човек от Зандър, като застана между двамата, без да го интересува как изглежда или колко неуместно постъпва. Такива неща рядко терзаеха чипа му. Абстрахираше се то тях, за да не се претовари и изпуши съвсем.
Тъмните му очи бяха добили най-непрогледния мрак, който надминаваше дори една черна дупка. Огледа бездушно създанието пред себе си, спирайки се за миг на врата му, по който личаха следи от устните на Александър.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Anigif
- Не забравяш ли нещо, красавецо? - каза без капка емоция. Обръщението можеше да се счита сарказъм, дори директна подигравка. - Нима без това задните ти части биха издържали? - довърши, като размаха пред лицето му лубриканта, който по принцип се намираше в джоба на чуждата раница. Отвори го и демонстративно изстиска с лекота цялото количество прозрачна субстанция върху човекът, зовящ се Антъни. Изпита мнима радост от това, че не му пука за незначителни неща като последствия. Системата му отчиташе, че съществото пред него е чисто и просто недостойно да диша въздуха на Създателя и това бе достатъчна причина да го унижи.- Опс... - изтръгна се също между устните му, когато най-нагло извърна гръб на простосмъртния.
Погледна Зандър право в очите в същия дух. Без капка емоция, без капка съжаление, и дори знаеше, че това няма да се промени и след като сензорът му бъдеше поправен. Може би трябваше да симулира някакво разкаяние, но не и в този "живот".
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_o2dc07tQ301swsndh_500
- Няма да Ви коства много от ценното време. - каза с равния си тон и леко дрезгаво гласче, откривайки онази част от гърдите си, където се намираше повредения мини чип.
Rafael.
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Alexander Vinsmoke Jr Fri Sep 01, 2017 1:16 am

Моля?! Какво се бе разиграло току-що пред очите му??
Проклета та му грешка от преди 16 години беше решила, че има привилегии да нагрубява прекрасния му любим. Каква наглост. Това определено нямаше да завърши с положителни последици..
Кръвта във вените на Александър мигновено кипна. Изгуби всякакво самообладание - нещо напълно обичайно, що се отнасяше до подобна ситуация. Неговият скъпоценен бе единственото нещо, което имаше каквото и да е влияние върху ума и емоциите на гения. Дори едно докосване от чужд човек би го накарало да побеснее и да разкъса всичко по пътя си като хиена - плячката си.
- Как си позволяваш... нещастник! - хвана китката на Рафаел безмилостно и я стисна силно. Електрически искри прехвърчаха. - Горчиво ще съжаляваш за това! Обещавам ти! - изсъска насреща, след което разклати глава, за да се опомни.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_oof8f81ZfC1vyekzro5_500
Ехидната усмивка отново се възцари на лицето му, когато се върна на себе си.
- Искаш ли повече да не поправя този чип? Искаш ли повече да не ти поправя нищо? Като се замисля, трябваше отдавна да съм те изхвърлил, да съм те обявил за неуспешен. Така и не знам защо все още си ми.
Може би първо трябваше да поправи чипа, а след това да му говори така. Единственият му експеримент, свободен да чувства. Нещо, което дори Зандър не би отнел на първото си произведение. Затова знаеше, че ако ще падне от ръката на някой свой, то това щеше да се случи  именно от тази на Рафаел.
Но му беше ясно, че той му се подчиняваше прекалено много и би продал и последната останала част от мизерната си душа в негово име. Колко тъжно.
Не можеше да се отрече, че Зандър беше безразличен към Рафаел, напротив. Той беше неговото забавление, когато Ант го нямаше, неговият що годе кадърен заместител. Недостатъчен, но по-добър от нищо.
Повдигна вежда към киборга, очаквайки доза извинения, на които я откликнеше, я не.
Alexander Vinsmoke Jr
Alexander Vinsmoke Jr
My wish is your command.
My wish is your command.

Posts : 85
Join date : 2017-08-14

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Rafael. Fri Sep 01, 2017 2:08 am

Говореше му като на истински човек. Като на някой, който можеше да възприеме грешката си като такава и да сведе поглед пред него. Като някой, който би следвало да се разкайва, да моли за прошка, или най-малкото да се извини.
Но нищо от това не последва. Яростта на Създателят бе отчетена като очаквана реакция, така че нищо не потрепери в мракът на двете тъмни бездни. Там стоеше празнота, покриваща вътрешна форма на...разочарование.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_o2dbywpC8u1swsndh_500
- Не. - отвърна простичко. В момента функционираше с най-основното просто ниво на системата си, и пак се отчиташе като по-висша форма на съществуване, от гнусотията от негово ляво, тънеща в лубрикант. Реши да запази останалите си сетива притъпени, защото не бе известно какво можеше да се случи. - Но ако това е вашето желание, то ще бъде уважено. - добави след секунди и машинално се загърна отново в коженото си яке. Изтръгна китката си с безлично изражение. Сякаш за миг пред него нямаше нищо. Нито звук, нито картина. Почувства се в безтегловност, но това не можеше да се нарече чувство. Как бе способен да чувства нещо, като сензорът му бе повреден? Там, в гърдите му, туптящото сърце не играеше никаква роля. Нито имаше нужна да изпопва кръв, нито да чувства каквото и да е. То бе просто украшение, което запълваше вътрешния интериор, но нямаше своя собствена функция. Дори сега да го изтръгнеше, Рафаел нямаше да усети разликата. А може би чувствата бяха нещо, свеждащо се до нагласа? Ако решеше и зададеше точната команда, просто нямаше да чувства. И обратното.
В момента обаче някак предпочиташе да остане безчувствен към всичко, което го заобикаляше. Защото дори в това си състояние му се гадеше. Гадеше му се по странен начин. Сякаш щеше да повърне млякото с машинно масло, което изпи на закуска.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_o2dbyzNQUT1swsndh_500
- Този простосмъртен не заслужава дори доверието Ви. - каза го като чист факт, който бе анализиран от край но край. Без увъртане, без свян, без съмнение.
Без да му се налага да казва нищо повече, изтръгна ръката от тази на създателя си и се извърна към вратата. Никога не би признал някому, че греши. И причината за това не беше, че изпитва гордост. Причината се коренеше в това, че той просто НЕ грешеше. Никога.
Rafael.
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Alexander Vinsmoke Jr Fri Sep 01, 2017 2:20 pm

Проклета машина. От всички мизерии, които нашият герой беше правил, то Рафаел определено беше най-голямата. Това проклето от Боговете нещо дори не можеше да мисли нормално, а сега тръгваше да хули захарчето на Александър.
Дали всичко беше породено от ревност, дължаща се на факта, че неговият Създател има други приоритети, не включващи първия си Експеримент, или просто разваленото чудо си говореше празни приказки, изобщо не беше важно - нито сега, нито по принцип. Ако този боклук - буквално и преносно, нямаше сантиментална стойност за Алекс, трупът му отдавна вече щеше да е унищожен, наред с всички други, чиито жалки мозъчета не са успели да приемат Промяната.
Рафаел се извърна към вратата - явно с жалкото подобие на съвест, което все още имаше, магически бе успял да прозре, че мястото му не беше тук. Но ученият далеч не искаше той да напуска този кабинет. Не и сега. Не и преди да му изпълни молбата.
Стрелна със спокоен поглед възлюбения си и кимна едва забележимо. Той от своя страна разбра какво Винсмоук имаше предвид - чудесно. Думите бяха излишни, но въпреки това реши да допълни:
- В шкафа на коридора на четвъртия етаж на имението. След около час ще съм при теб. Пази се.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_oqst8jiXKh1rqq37j_400
Последва кимване от страна на Ант, а след секунда той затвори вратата от външната страна. Погледът на чернокосия мигновено изстина, изгубвайки всякакъв изблик на жизненост и светлина, сякаш никога нищо не е имало в тези очи.
Дълбоки, а в същото време толкова празни.
- Да оправим чипа ти. - крива усмивка се разля по лицето му, след което хвана Рафаел за яката. С едно движение свали коженото му яке. - Свали си блузата. - студено заповяда.
Alexander Vinsmoke Jr
Alexander Vinsmoke Jr
My wish is your command.
My wish is your command.

Posts : 85
Join date : 2017-08-14

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Rafael. Fri Sep 01, 2017 3:35 pm

Ако беше човек, навярно ледени тръпки щяха да полазят кожата му. Ако беше човек, навярно би замръзнал от всичко, което отсрещните очи излъчваха. Всичката тази омраза, неприязън към света, дори към собственото си творение... Знаеше го. някъде дълбоко в себе си, онези данни които умишлено четеше като грешни. Данните, че той е всъщност един Провал. Данните, че в крайна сметка не беше нужен дори тук, на това място. Дори от този човек. Нямаше улика защо все още не бе унищожен, но нямаше и смисъл да се замисля върху това. Защото болеше. По начин, който го караше да се чувства жив напразно. Не беше онази приятна болка, когато кървеше, или когато обичаше несподелено. Това да не принадлежиш никъде, беше по-лошо от това да си мъртъв, или немъртъв, или какъвто и да е.
Бе като да си в Ада.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_o2dbwaozn01swsndh_500
Премигна веднъж и изпълни командата. Безмълвно съблече блузата си. Под тъмният плат се откри млечнобялата му хладна кожа. Татуировката на пеперуда все така си беше там. Остана му от времето, когато бе между редиците на хулиганите. Уви, дори там не почувства своето място. Не принадлежеше дори сред борещите се за свобода. Но татусът му харесваше, за него самотната пеперуда с леко разтворени криле представляваше душата му, или онова, което бе останало то нея. Нещо, вечно търсещо своето място, въпреки че нямаше такова. Може би трябваше да го потърси отвъд Нещата. Отвъд Световете. Отвъд материята и всичко съществуващо. А може би тази негова душа бе просто мираж. Една заблуда, един бъг в системата му.
Може би никога нямаше да разбере.
Устните му се извиха в горчива усмивка.
Rafael.
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Alexander Vinsmoke Jr Fri Sep 08, 2017 12:35 am

След като Рафаел разголи мястото, където чипът се намираше, Александър внимателно го огледа. Не че можеше да види нещо през кожата, все още не бе си монтирал рентгеново зрение, но беше въпрос на време. Сериозно го обмисляше.
Посочи любимия си стол и хвърли строг поглед първо към мебела, след това към Експеримента, после отново към мебела.
- Сядай.
Той пък явно се оказа разбран човек и изпълни заповедта на господаря си. Обичаше, когато го слушат. Четкаше му жалкото его и го караше да се чувства велик.
Не че не беше.
Ученият хвана несесерчето с инструменти, което се намираше на бюрото, забулено от целия хаос и бъркотия, създадена от всякакви ненужни хартии и вещи, и се разрови в неговото съдържание внимателно. Беше пълно с всякакви метални глупости, които му служеха да построява всеки експеримент и при необходимост да го коригира.
След секунда вече необходимото му пособие бе в ръката му.
- Настани се удобно. Може малко да боли. - спокойно каза на робота.
Не че той имаше как да го усети в момента. Все пак именно за поправяне на неговия сензор за усещания беше тук. С въпросното устройство, което наподобяваше на нещо средно между малко ножче и пила за нокти, той направи лек разрез в металната кожа на Рафаел. Сложи ръката си там, а след това двата му пръста се озоваха вътре в разреза. С едно рязко движение извади чипа и го постави върху повърхността на бюрото. Взе друга джаджа и започна да човърка мъничкото зелено устройство, до докато червената светлинка на него не промени цвета си. Отново го върна в тялото на робота, внимателно затвори разреза с трето странно пособие, а след това го погледна в очите:
- Знаеш, че няма да те изоставя, Рафаел. Това ни свързва, не помниш ли?
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Original
Символът на ръката му символизираше успеха, който бе постигнал с него. По-лошото е, че до някаква степен беше напълно искрен със своя неприкрит любимец.
Alexander Vinsmoke Jr
Alexander Vinsmoke Jr
My wish is your command.
My wish is your command.

Posts : 85
Join date : 2017-08-14

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Rafael. Sat Sep 09, 2017 8:45 pm

Зелената светлинка примигваше на равни бързи интервали. Бързи, все по-бързи с всеки следващ звук, който произнасяше Създателят. Святкаше в синхрон с с дезороентираното туптене на сърцето му. Сърце съвсем човешко, но с метална броня. А Рафаел го усещаше винаги толкова крехко, когато можеше да се огледа в неговите очи. Тези на Зандър. Те го гледаха сега с по-малка доза безразличие, но това странно снизхождение, което успяваше да прочете в тях, караше творението му да се чувства недооценено. Беше благодарен за всичко. можеше да се каже, че нищо не му липсваше. Бе сред успешните експерименти с причина, но вътрешно знаеше, също както и д-р Винсмоук, че не бе от онези "успешни" екземпляри, от които армията му имаше нужда. Не бе създаден за това. Още тогава нещо се бе объркало. Той никога нямаше да бъде част от редиците на Създателя и никога нямаше да се бори за неговата кауза. Той щеше до последно да следва зова на сърцето си - вероятно най-малко потребната частичка от сложния му механизъм. Някои дори не се нуждаеха от сърце, а той? Защо ли чувстваше такава сладка наслада в болката. Също както в момента.
Нямаше сълзи, ала очите му се бяха зачервили след малката проба на учения. Знаеше, че тези думи бяха, за да провери дали чипът му вече работи. Всичко бе както преди. Отново можеше да чувства и това му харесваше толкова, колкото го и измъчваше. А може би фактът, че знае твърде много неща, бе разковничето на тези вътрешни терзания. Знаеше добре, че другия не можеше да го обикне както му се искаше. Не го обичаше и това никога нямаше да се случи. Че кой би могъл да обикне някоя развалина? Някаква си непотребна вещ. Можеше най-много да я оцени, но не и обикне. Вещите все пак нямаха същото значение като хората. те можеха лесно да бъдат счупени, изхвърлени и заменени с нови.
Рафаел понякога се питаше какво бе видял Зандър в него, през онзи мрачен ден, че бе решил да го превърне в това, което е днес? А може би не бе видял нищо повече то поредната лесна възможност да упражни уменията си. Това бе възможно най-неприятната, но и най-логична вероятност. Защото реалността винаги бе именно такава, каквато не ни се искаше. Винаги и във всичко имаше една тънка уловка, една невидима мрежа, в която всеки се оплиташе. Важеше както да хората, така и за животните и насекомите. А експериментите не правеха никакво изключение.
And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Tumblr_inline_o2dbz8WwDi1swsndh_500
- Работи. - изрече кратко и съвсем тихо. Сякаш думите едва едва се изтръгваха то устните му. Някак не искаше да показва така очевидно, че Зандър а пореден път съвсем хладнокръвно бе стъпнал върху слабото му място. Отказваше. Нищо, че другият бе съвсем наясно с всичко. в противен случай надали би му казал подобни на тези думи. Не издържа и извърна поглед от лицето на създателя си. Замъглените му очи зашариха по пода, сякаш търсиха нещо там. Навярно беше път за бягство. - Благодаря за отделеното време. - каза, бавно изправяйки се от стола. Готвеше се да си тръгне, макар всичко в него да таеше обратни надежди. Искаше да е далеч от Зандър, но цялото му същество крещеше да остане близо до него. Още поне една минутка, поне една секунда да зачезне в студения му поглед.
Rafael.
Rafael.
I'm good enough to be finished.
I'm good enough to be finished.

Posts : 41
Join date : 2017-08-30

Back to top Go down

And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~ Empty Re: And every time I look inside your eyes You make me wanna die.I'll never be good enough~

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum