You must not fight too often with one enemy, or you will teach him all your art of war . /Shane-Alicia/

И аз се радвам да те видя!

Първото правило на шпионина - никога не издавай толкова очевидно мислите си.

Явно ще ги учим тези правила по трудния начин.

Така изглежда. Най-напред ще се наложи някак да се научиш да овладяваш гнева си. Поне за определено време. *позамисли се малко и му подхвърли едно йо-йо, което извади от малката си дамска чантичка* Опитай да си поиграеш с това йо-йо без да го счупиш. Да видим какъв е предела на нервите ти.

* хваща йо-йото*


Определено не си представях така тренировките.

*опитва се няколко пъти да овладее играчката, но явно не му се отдава изобщо, без да се усеща устните му се затягат, правейки мускулите и скулите му още по забележими и само след още няколко опита йо-йото става на парчета*



С това нещо може само да влошиш положението с гнева.

*засмива се леко*
Много си сладък.

*след като вижда странния му поглед върху себе си, изправя показалец към него* Точно затова говорим. Не бива така ясно да показваш емоциите си. Трябва някак да се научиш ги владееш, но няма да ти е лесно. Ще трябва да минем към другата алтернатива. Но тя никак няма да ти се понрави.

*отклонява поглед от нея*



Не съм и очаквал да ми е лесно, иначе нямаше да е толкова интересно..Да я видим!

Ако попиташ някой психолог по въпроса със гнева, би ти дал препоръки то сорта на "Изключи себе си от провокацията, брой до пет, преди да действаш и говориш, комуникирай по-често с хората, прави неща, които ти харесват, като например четене на хубава книга и разходка в парка..."и прочие простотии. *тръгва да обикаля около него* Истината се крие другаде. В момента ти самият се боиш от липсата си на контрол. Самият ти не знаеш какво може да се случи, ако позволиш на гнева да вземе превес над теб, нали? Точно това позволява на гнева да те контролира, да те прави несигурен и нестабилен. Решението е едно - предай му се веднъж. Трябва да те провокираме, да изкараме от теб целия стаен гняв. Тогава ще видиш с очите си. Ще разбереш колко безполезен е всъщност гневът и в момента, в който спреш да се боиш от него, от себе си...тогава контролът ще е твой.

Повярвай ми..най-малкото, което искаш е да ме провокираш, съмнявам се това ще свърши добре.

*докосва механичната част от себе си инстинктивно, никой станал свидетел на гнева му до сега не бе оцелял, за да разкаже и определено не искаше да убива учителя си още на първата тренировка*

Ще се наложи да помислиш върху това. Готова съм да поема риска.

Опасявам се, че ще съжалиш за решението си.

*остава на място, надявайки се, че Алиша ще размисли по въпроса*

Повярвай ми, нямам какво да губя. Съжалението е за слабите.

Разбира се.. Само, че аз не съм като теб, щетите, които мога да нанеса извън контрол няма да са малки..
*посочва механичната част от себе си, повдигайки ръката си от нея започват да излизат леки искри и жужене, ако не впряга силите си в контрола - тя няма да е толкова спокойна и жужаща*

Добре, тогава ще го отложим, докато намеря подходящо място, където ще можеш да вилнееш на воля.

Съгласен! Можем да го потърсим дори още сега?

Защо не? Ще тръгнем към покрайнините на долните квартали. Там със сигурност ще се появи нещо.*качва се на любимия си мотор* Идваш ли?

Стига да не се возя отзад!

Това бебче не обича да я карат непознати. Разпознава само мен, така че по-добре преглътни гордостта си и се качи отзад.

Няма ли да ми дойде много за преглъщане днес, а?

*погледът му попада върху един от останалите спрели мотори*



Ще те настигна!

*отправя се към мотора, оглежда наоколо, за да е сигурен, че собственикът му не е наблизо, а след това му е небходимо само малко време, за да открие жичките и да ги навърже, за да запали возилото. В предвид уменията на баща му през всичките години, в които му се налагаше да оправя сам механичните си части се бе научил на някой и друг номер*

*спира мотора насред голяма пустош и изчаква господин Гордост да пристигне*
И все пак доста изостана.